История на кафето и неговото разпространение по света

История на кафето и неговото разпространение по света

02.04.2013

Етиопия

Растението Кафе е било открито в Етиопия през 11 век. То притежава бял цвят, който мирише на жасмин и червени, наподобяващи череши плодове. По това време листата на така наречения "магически плод" са се варили във вода, за да се получи смес, за която се е смятало, че има лечебни свойства. Тъй като славата на растението кафе се е разпространила и в други страни, от Етиопия започва стремлгавото многовековно пътуване на кафето.

Йемен

Кафето се разпространява бързо и на Арабския полуостров. В средата на 14 век, отглеждането на кафе достига Йемен и в продължение на 300 години кафето се консумира по рецептата, използвана за първи път в Етиопия. Климатът и плодородната почва на Йемен предлагат идеални условия за отглеждане на богата реколта кафе.

Истанбул

Истанбул въвежда употребата на кафе през 1543 г. по време на царуването на султан Сюлейман Великолепни. Кафето е подарък от Йоздемир паша, Османският управител на Йемен, който бил опиянен от магията на напитка, по време на службата си в тази страна.

В Османският дворец откриват нов начин за приготвяне на кафето: изпичат на огън кафените зърна, смилат ги и след това ги варят във вода. С новият си метод за варене и постигнатият аромат, известността на кафето скоро се разпространява още по-масово.

Съвсем скоро кафето се превръща в съществена част от дворцовата кухня и широко разпространена напитка с целия кралски двор. Позицията Главен Кафевар (kahvecibaşı) бива добавена към списък на обслужващите кралския двор. Задължението на Главния кафевар в било да приготвя кафе за Султана или останалите високопоставени управници, кафевара е избран с изискване за лоялност и способност да пази тайни.

Кафето скоро се разпространява и в именията на по-богатите членове на обществото. Хората от Истанбул бързо биват очаровани от напитката. Закупували са зелени кафезърна и след това са си ги пекли на тигани в собствения дом. След това са смилали зърната и са ги сварявали в кафеварки, известни и до днес като "джезве".

Широката общественост се запознава с кафето чрез създаването на кафенета; първото кафене (на име Кива Хан), е открито в района на Тахтакале; примерът му бива последван много бързо от други кафенета, изникващи из целия град. Кафенетата и кафе културата скоро се превръща в неразделна част от социалната култура на Истанбул, хората са ги посещавали през целия ден, за да четат книги и красиви текстове, да играят шах и табла и да обсъждат интересуващата ги поезия и литература.

Благодарение на усилията на находчивите търговци и пътници, които са преминавали през Истанбул, турското кафе скоро се разпространява в Европа и в крайна сметка в целия свят.

Венеция

Европейците получават кафето през 1615 година, когато венецианските търговци, които са се запознали с питието в Истанбул, го носят със себе си във Венеция. Първоначално, напитката се е продавала на улицата от продавачите на лимонада, но през 1645 г. в Италия бива открито първото кафене. Скоро след това, в цялата страна, както и в много други страни, се появяват кафенета, които се превръщат в място за срещи и комуникация между хора от всички сфери на живота, особено художници и студенти.

Пътниците, открили кафето по време на престоя си в Истанбул, изтъкват несравнимия вкус на напитката в писмата, които пращат у дома в Марсилия. През 1644 г. първото кафе на зърна, заедно с апаратурата, използвана, за приготвяне и сервиране на кафето биват пренесени в Марсилия от френския посланик, господин дьо ла Рок.

Марсилия

През 1660 г., търговците от Марсилия, които са се увлекли по кафето, след като го опитват за първи път в Истанбул, започват да внасят кафе в града, като по този начин стимулират апетита към кафето в Марсилия. Първото кафене в Марсилия отваря врати през 1671 г. Първоначално кафенетата обслужват търговци и пътници, но скоро стават популярни сред хората от всички сфери на живота.

Париж

Кафето е представено в Париж през 1669 г. от Хошсохбет Сюлейман Паша, който е бил изпратен от Султан Мехмед IV като посланик в кралския двор на Крал Луи XIV във Франция. Сред притежанията на посланика на Османската империя са и няколко торби кафе, което той описва на френски като "магическа напитка".

Сюлейман ага бързо се превръща в любимец на парижкото висше общество. Парижката аристокрация приема като огромна чест, да бъдат поканени да споделят чаша турско кафе със Сюлейман ага, който е забавлявал гостите си с приятното си остроумие и разговор.

Първото истинско кафене в Париж, Café de Procope, e откритo през 1686 г. То много скоро се превръща в любимо място на литератори, място, посещавано от известни поети, драматурзи, актьори и музиканти. Много известни личности като Русо, Дидро и Волтер са били очаровани от кафето в Café de Procope. Следвайки тенденцията от Café de Procope, кафенета биват открити практически на всяка улица в града.

ВИЕНА

1683 година бележи края на Втората обсада на Виена. Тъй като турците отстъпват, те изоставят своите притежания и стока, включително и голям брой палатки, животни, зърно и около 500 чувала кафе. Виенската управа не е имала представа какво да прави със загадъчното съдържание на торбите. Един виенски капитан обаче е заявил, че кафето на зърна е храна за камили и решава да изхвърли чувалите в Дунав.

Новини на мистериозните чували достигнала до един джентълмен на име Колсчитски, който е живял сред турците в продължение на много години и е служил като шпионин за австрийците по време на обсадата. Тъй като е бил много добре запознат, той е поискал чувалите с кафе, като заплащане за успешните си услуги по време на обсадата.

Колсчитски сервира малки чаши турско кафе на виенчаните, първоначално ходейки от врата на врата, а след това в голяма палатка, открита за обществеността. Скоро той научава виенчани как сами да си приготвят и насладят на напитката. Така Виена се запознава с кафето.

Виенските кафенета, открити през този период дават пример на останалите кафенета, открити в много други страни.

ЛОНДОН

Англия за първи път се запознава с кафето през 1637 г., когато един турчин представя питието в Оксфорд. То бързо става популярно сред ученици и учители, които установяват " Оксфордския кафе-клуб".

Първото кафене в Оксфорд отваря врати през 1650 г. и е наречено "Angel".

През 1652 г., грък на име Паскуа Росее, отворил първото кафене в Лондон. Използвайки обширните си познания за това как се подготвя и вари турското кафе, той предоставя на своите приятели и клиенти напитка с несравним вкус.

До 1660 г., кафенета в Лондон стават неразделна част от социалната култура. Широката общественост нарича кафенетата "Пени университети", тъй като те са покровителствани от писатели, художници, поети, юристи, политици и философи. Кафенетата в Лондон предлагат на клиентите си много повече от димящи чаши с горещо кафе: входна такса от едно пени им позволявало да се възползват от интелектуалния разговор, от който са били заобиколени.

ХОЛАНДИЯ

Историята на кафето в Холандия се различава значително от тази на други страни, тъй като много години холандците са били по-заинтересовани от кафето, но повече като търговска стока, отколкото като напитка.

Кафето за първи път достига до страната чрез Йемен през 17-ти век. Холандците започват да култивират кафе в своите колонии. През 1699 г. кафе зърната биват засадени на остров Ява, като по този начин са били положени основите на кафените плантации в Индонезия. През 1711 г., първото яванско кафе на зърна е било продадено на свободния пазар в Амстердам.

Първото кафене в Холандия отваря врати през 1660 г. С уникалния си стил, представляващ богат интериор, приятна атмосфера и буйни градини, те отварят кафенета и в други страни. Намиращи се предимно в богатите квартали на холандските градове, те стават известни като места, където търговци и финансисти провеждат бизнес срещи.

През 1680 г., холандците въвеждат кафето в Скандинавия, региона, в който днес има най-високата в света консумация на кафе на глава от населението.

ГЕРМАНИЯ

Кафето е въведено в Германия през 1675 година. Първите кафенета се откриват през 1679-1680 в Хамбург, Бремен и Хановер.

На първо място, кафето е билo напитката на аристокрацията. Средните и по-ниските класи опитват кафето едва в началото на 18 век, а много по-късно кафето започва да се приготвя и консумира у дома.

Тъй като кафенетата са били територия на мъжете, жените от средната класа създават свои собствени "кафе клубове".

Най-старото кафене в Европа, след парижкото "Café de Procope" е отворено в Лайпциг, Германия. През 1694 г. Хайнрих Шютце открива "Coffe Baum" и предлага безплатно кафе. През следващите три века, много известни личности се срещат там и се наслаждават на популярната напитка.

Пясъчната скулптура над вратата на "Кафе Баум" е много известна. Представлява османец, който предлага чаша кафе на Купидон. Той символизира срещата на християнския западен свят с ислямския Изток. Един от най-важните кафе музеи в световен мащаб се намира на третия етаж над кафенето. Над 500 избрани кафе експоната, събирани в продължение на 300 години културна история на Саксония са представени в над 15 стаи.

АМЕРИКА

Кафето достига Северна Америка през 1668 г. Първото кафене в Ню Йорк, "Ръцете на краля", е открито през 1696 г.

През 1714 г., холандците подаряват на Луи XIV кафе растение от своите лични насаждения. Растението бива засадено в Кралската Ботаническата градина в Париж.

През 1723 г., френски моряк на име Габриел дю Клю взима растението от Ботаническата градина и го отнася на остров Мартиника. От там, кафе растението бива разпространено към другите Карибски острови, както и в Централна и Южна Америка.

През 1727, португалският моряк де Мело Палета, отнася фиданки на кафе в Бразилия от Френска Гвиана. Днес Бразилия е производител номер едно на кафе в света, което представлява 35% от производството на кафе в световен мащаб.

През 1730 г. британците започват да култивират кафе в Ямайка.

До средата на 19-ти век, кафетосе превръща в една от най-важните стоки в световната търговия.